В настоящата работа се появяват няколко ключови въпроса, преди да се стигне до възможно разрешение на казуса. Първоначално следва да се обърне внимание на въпроса “Може ли кандидат за кмет, който участва в ръководството на политическа партия да бъде избран за такъв?”. Следващият важен въпрос е: какъв е редът за обжалване решението на общинската избирателна комисия от заинтересован участник в изборния процес. В края на анализа следва да се обърне внимание на възможността на общинския съвет да вземе някакво участие в изброените процедури. Отговорът на зададения казус ще се позовава на Конституцията на Република България и законите, които уреждат въпросите на местното самоуправление и местната администрация.

            Според чл. 139 от Конституцията на Република България орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинският съвет за срок от четири години по ред, определен със закон. В Законът за местните избори (ЗМИ), който регламентира изборa на кметската институция, законодателят залага на прекия избор на кметовете по мажоритарната избирателна система (чл. 6 от ЗМИ ).

            Въз основа на получените данни от гласуването съответната общинска избирателна комисия определя изборния резултат. В посоченият казус след определянето на изборния резултат  опонентът на избрания вече кмет подава жалба в общинската избирателна комисия. Чл. 20 от ЗМИ дава законово основание за обжалване на изборния резултат: “Решенията на общинската избирателна комисия могат да бъдат обжалвани в тридневен срок от произнасянето й пред Централната избирателна комисия за местни избори, която разглежда жалбата в тридневен срок и се произнася с решение, което е окончателно и се обявява веднага пред Централната избирателна комисия”. От зададеното в казуса, можем да заключим, че жалбоподателят е спазил законовата процедура и е подал жалбата в рамките на посочения тридневен срок от произнасянето на общинската избирателна комисия. Констатира се, че липсват нарушения.

            Мотивът на жалбоподателя може да бъде определен като неоснователен. С направената през декември 2008г. поправка в Закона за местното самоуправление и местната администрация се дава право на кандидати за кметове да участват в ръководството на политическа партия. От чл. 41ал.1, който определя несъвместимите длъжности с упражняването правомощията на кмет, думите "да бъдат ръководители на политически партии" се заличават ( ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г). Това би могло да бъде причината, при подаването на жалбата да не бъдат констатирани нарушения. Единствената възможност на жалбоподателя в този случай е да отнесе жалбата си в Административен съд.

            Законът за местните избори му дава това право в чл. 104 : “Всеки кандидат за съветник или кмет, ръководство на политическа партия, коалиция или инициативен комитет, участвали в изборите, може да обжалва решението на общинската избирателна комисия за определяне на изборните резултати пред административния, съответно Административния съд - град София в 7-дневен срок от обявяването му”. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Съдът се произнася по жалбата в 14-дневен срок от подаването й. Решението на съда обаче не е окончателно: то може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му и Върховният административен съд се произнася по касационната жалба в 14-дневен срок от постъпването й. Влезлите в сила съдебни решения като първа и втора инстанция не подлежат на отмяна.

            Оспорването на законността на произведени избори, предвидено в ЗМИ е с кратки срокове с оглед постигането на стабилност в състава на избрания орган на власт. Тази проверка, осъществявана от административните съдилища не е проверка на волята на избирателите. Това, което се проверява са действията и актовете по подготовката, организацията, провеждането на изборите съобразно закона. В посочения казус това е проверка, свързана с подготовката на изборите.

             Мотивът на жалбоподателя би следвало да бъде неоснователен и се предполага, че съдът ще постанови с решение неопорочеността на изборния резултат. От друга страна съдът може да обяви решението на общинската избирателна комисия за недействително, ако дадения казус се отнася за времето преди да бъде направена поправката в Закона за местното самоуправление и местната администрация, която дава правото на кандидат за кмет да участва в ръководството на политическа партия. В този случай заслужава внимание чл. 104 ал. 6 от ЗМИ: Когато съдът е спрял изпълнението на решението или е обявил изборния резултат за недействителен, кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, когато не е бил регистриран като кандидат, а в останалите случаи - временно изпълняващият длъжността кмет, продължава да изпълнява функциите си до полагането на клетва от новоизбрания кмет”. Тук се появява въпросът ако бившият кмет е регистриран като кандидат на изборите, кой би следвало да изпълнява временно правомощията на кмета? Чл.42 т.9 от ЗМСМА дава отговор на този въпрос: “Когато кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са регистрирани като кандидати за местните избори, в 7-дневен срок преди края на мандата общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет на общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет”. Временно изпълняващият длъжността кмет на общината или кмет на района се избира при условията на ал. 4, изречения второ и трето, а именно по същия ред, както при предсрочно прекратяване правомощията на кмета: “общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. За временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира един от заместник-кметовете на общината, съответно на района. Когато няма назначен заместник-кмет, временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира по предложение на общински съветник.”

            Предвид големия брой случаи на касиране на изборните резултати, съдът се превръща в “поредния тур” на изборите, което застрашава демократичността на изборния резултат и правото на гражданите да избират сами представителя на изпълнителната власт на местно ниво.